Искам да ви се похваля в какво превърнахме с моя съкилийник разрухата, която сполетя нашата стая миналата година, когато тук имаше пожар. Първо да кажа, че стаята е част от студентско общежитие и по начало си е мизерна, но тоя пожар я направи направо ад. Е с малко четки, валеци, латекс, желание, много цигари и много нерви постигнахме големи резултати. По-надолу ще видите снимки на стаята и кажете сега не сме ли се справили добре :) Стана доста уютно за живеене, да не повярва човек. Че чак съм си и променил говора вече - не казвам "прибирам се в общежитието", а "прибирам се в къщи", което си е голям напредък. Миналата година пак бях в същото общежитие на друг етаж, и тогава с миналия ми съквартирант правихме ремонт, но нищо не се получи, и не почувствах килийката, като моя си. Айде стига съм говорил глупости само, сега ще ви покажа за какво става въпрос.


-------------------------------------------------------------------------------------------


Ако си мислите, че това са тапети, много грешите :)

Ако си мислите, че това на снимка 2 и лампион, също сте сбъркали.

Много прилично се е получило - да не би да сте изрисували стайчето? А това, което не е лампион, какво е? Друго творческо решение? Направо ме нахъсвате и аз да взема да поизчистя малко у дома.

Идеята с изрисуването дойте, когато една четка с по-тъмен латекс заметна от ръката на съквартиранта ми върху чистата бежова стена и от там се метнахме, и се получи. Това, което не е лампион всъщност е прозрачен плат, който ни остана излишък след като ни донесоха пердетата. Закачихме го над оголената крушка и всяка вечер се молим да не се запали :)

сте вложили обич в стаичката си. Навярно затова сега се връщаш "у дома". Разбира се за това са доста важни и добрите отношения между съквартиранти.

Вярно е, че този момент също го има, много по-добре се разбирам с новия ми съквартирант от колкото със стария. Новия ми е колега и приятел още преди да станем съквартиранти, това ще е причината заради която се получиха нещата. Абе добре си живеем, това е важното. :)